Нов крими хит от Нора Робъртс
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ОТДАДЕНИ В СМЪРТТА
от Нора Робъртс
Обем 376 стр.
цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2183-3
Превод Валентина Атанасова – Арнаудова
Нова книга от поредицата „ В гибелта “
Очаквайте на 8 август!
За книгата
Ела-Лу и Дарил отпътуват да си търсят щастието в Ню Йорк. По пътя обаче колата им се скапва и Ела-Лу примамва един мъж да спре, с цел да й окаже помощ. Те желаят да му откраднат колата, само че несъзнателно го убиват. Отнемането на човешки живот отключва неподозирана свирепост у тях и ги кара да се усещат всемогъщи.
Но когато навлизат в територията на лейтенант Ив Далас, е единствено въпрос на време да бъдат спрени. Поредната им жертва е виолончелистът Дориан Купър, малтретиран дни преди да бъде погубен, а в сърцето му са издълбани буквите Д и Е. В началото измежду обвинените са ревностни някогашни негови приятелки. Когато обаче заместник-шериф Уил Банър, разследвал подобен случай в Арканзас, споделя съмненията си с Ив, тя осъзнава, че си има работа със серийни убийци. Но даже и не допуска, че жертвите им са близо трийсет, а апетитът на смъртоносния тандем нараства с всяка последваща.
Дали Ив и екипът й ще съумеят да заловят убийците, преди да са лишили следващите почтени животи?
За създателя
Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо учебно заведение и се омъжва на деветнайсет години за ученическата си обич. Двамата се откриват в Мериленд в къща, която авторката населява и до през днешния ден.
След раждането на синовете си остава у дома и се захваща с най-различни неща, до момента в който не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и отводи се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година.
През 2007 година списание „ Таймс “ дефинира Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни персони в света. През последните 30 години приблизително на всяка минута се продават към 27 книги на Нора Робъртс. Романите й се разгласяват в над 34 страни.
Сред най-популярните й поредици са „ В гибелта “, „ Хотелът “, „ Сватбена организация “, „ Сърцето на дракона “ и други
Откъс
Ив Далас беше ченге и разследваше убийства. Така че в този момент, до момента в който другите хора спяха в непрогледния мрак час преди зазоряване, тя стоеше приклекнала до мъртвец, със запечатващ спрей на голите ръце и концентрирано присвити кафяви очи.
-Някой те е умъртвил постепенно и трудно, а, Дориан?
-Адресът му е в Горен Уест Сайд, Далас. – Детектив Пийбоди, загърната в розово палто, се приближи, потропвайки с розовите си ботуши с пухчета, и с лице, съвсем прикрито в увития на голям брой катове цветен шал. Тя изрецитира информацията от джобния си компютър на партньорката си: – Възраст: трийсет и осем, неженен, самостоятелен. От Метрополитън опера. Първи виолончелист.
-Каква работа има един виолончелист от Горен Уест Сайд на Алеята на механиците? Не е погубен тук. Има прекалено много кръв по найлона, по него самия – размазана е на всички места. По китките и глезените му има следи, че е бил вързан. Явно се е съпротивлявал, тъй като има синини и охлузвания. Изглеждат най-малко от няколко дни. Може би повече. Морис ще удостовери.
-Множество прорезни и прободни рани, изгаряния, синини. – Пийбоди огледа натрупа. Очите й бяха по-тъмни от тези на Ив, наситенокафяви. – Много от тях са повърхностни, но…
-Но доста други не са. Бил е вързан, със запушена уста… по крайчеца на устните му има разкъсвания и охлузвания, бил е малтретиран с часове. Може би ден-два, до момента в който на някого му е било занимателно. И накрая… разрезът в корема го е довършил. Но е минало време, до момента в който кръвта му изтече. Дълго се е мъчил. – Ив извади устройството си и откри часа на гибелта. – Мъките му са свършили нощес, в двайсет и два и двайсет.
-Далас, има го в листата на изчезналите лица. Добавен е тази заран. Майка му е подала сигнала. А… добре. Не отишъл на работа предходната вечер, не отговарял на линка, пропуснал занимание през вчерашния ден следобед… преподавал в „ Джулиард “ и не се явил за концерт нощес.
-Значи, към два дни. Свържи се с индивида, който е приел сигнала за изчезнало лице, и поискай цялостен отчет. Ще уведомим околните.
Ив се залюля на пети и огледа лицето на жертвата. На фотографията от персоналната карта изглеждаше прелъстителен мъж с тъмнозелени очи, шеговит взор и дълга руса коса. Скулесто лице, плътни устни.
Убиецът беше отрязал кичури и части от скалпа и беше оставил единствено тънки снопчета коса и грозни рани. По бузите на жертвата се виждаха дребни кръгли изгаряния, като черни трапчинки. Паяжини от червени жилки изпъкваха върху бялото на очите му. Но най-вече сила и креативен старания бяха отдадени на тялото. Ив знаеше, че Морис, основният съдебномедицински специалист, ще открие голям брой счупени кости и повредени органи.
-Някои от тези изгаряния са дребни и с ясни контури – видя тя. – Може би е употребен инструмент. Но виждаш ли тук, на опакото на ръцете му? По-големи и неоформени. Някой е гасил цигари – билкови, джойнт или кой знае какви. Виолончелист. Виолончелото наподобява на цигулка, нали?
-Всъщност… – Пийбоди очерта огромна фигура във въздуха и имитира свирене с лък. – Да, огромна, дебела цигулка. Трябват ти ръце, с цел да свириш на нея. Неговите са изгорени, счупени са му четири пръста на лявата ръка, а дясната е смазана с тежък предмет. Може би е нещо персонално. Убиецът е окастрил косата му, това несъмнено е персонално. Да го остави гол – също е персонално.
Ив повдигна едната ръка на мъжа и благодарение на фенерчето си огледа деликатно ноктите.
-Не виждам никаква кожа тук и нищо, което да наподобява като рани при самоотбрана. – Премести се до главата, повдигна я деликатно и опипа черепа. – Има огромна цицина тук откъм гърба.
-Спречква се… словесно, имам поради – рече Пийбоди. – С някого, който е познавал: обръща се с тил към него и килърът го халосва. Толкова е злобен, че го връзва, запушва устата му и стартира да го изтезава.
-Това не е от завист. – Ив поклати глава и най-накрая се изправи. Вятърът сграбчи дългия й кожен шлифер, развя го и го прилепи към краката й. – Озлобеният човек не работи толкоз търпеливо и усърдно. Помниш ли Младоженеца?
-Никога няма да го не помни. Никога – сподели Пийбоди.
-За него измъчването беше цяла просвета. Такъв беше стилът му на работа. Тук наподобява по-скоро на игра – отвърна Ив.
-Игра?
-Когато са вбесени, нормално работят, без да мислят, по-скоро биха излели гнева си върху лицето, изключително в случай че е по отношение на нещо персонално.
А в този случай, намерения си Ив, лицето бе минимум наранено, като че ли килърът е желал да го резервира релативно невредимо.
За да могат да видят жертвата? Да остане различим?
-Когато някой е разгневен, не изтезава по този начин с дни – добави тя. – Може да изпадне в лудост. Но отново бих очаквала да видя повече следи от физически контакт, юмруци или подръчни средства. Жертвата е отнесъл няколко удара в слабините, само че не толкоз мощни, колкото би получил от ядосан другар или ухажор. Но въпреки всичко ще проверим и тази версия.
Ив направи няколко крачки, надникна в уличката към „ Мадисън “, обърна се и погледна на север към „ Хенри “.
-Може би причинителят е имал транспо и е кацнал на „ Мадисън “. Мястото, където се е отървал от натрупа, е наоколо. Жертвата е… какъв брой беше, метър и седемдесет и пет, седемдесет и седем кг. Криминалистите ще ревизират дали найлонът с натрупа е бил довлечен по улицата, само че не наподобява да е било по този начин. Трудно е да сме сигурни на тази светлина, само че с цел да го влачи или носи, килърът би трябвало да е бил много крепък. Или да е имал асистент. Ще разпитаме из региона и ще забележим дали това ще докара до нещо. – Тя подвигна очи и огледа тъмните прозорци. – Посред нощ, измежду зима. Студ, дърво и тухла се пука.
-Дърво и камък.
-Какво? Няма значение – бързо сподели тя. – И в двата случая няма смисъл. Като си помисля, че преди двайсет и четири часа лежах с разголени цици на слънце.
-Изкарала си си ужасно, нали?
-Не беше зле.
Синьо небе, сини води, бели пясъци и Рурк. Не, по никакъв начин не беше зле.
Но свърши.
-Да повикаме криминалистите, патолога и няколко служители на реда да стоят до натрупа. – Ив погледна часовника си. – Първо ще отскочим до жилището на жертвата. Няма смисъл да будим майка му в този час, с цел да й съобщим, че е мъртъв.
Тя придърпа смешната шапка върху премръзналите си уши и изпусна фенерчето. Когато се наведе да го вдигне, погледът й се плъзна към края на лъча.
-Почакай. Това… Пийбоди, микроочилата.
-Видя ли нещо?
-Ще разберем, когато погледна по-добре с очилата.
Беше коленичила до тялото. Повдигна лявата ръка малко повече.
-Мамка му, за малко да го пропусна!
-Какво да пропуснеш?
Пийбоди издърпа микроскопските очила от чантата с такъми на Ив, подаде й ги и опита да се приближи, с цел да види какво осветява фенерчето.
-Това е сърце. Толкова доста кръв и синини, че едвам не го пропуснах. Морис ще го види незабавно щом постави жертвата на масата си, само че на тази светлина не го бях забелязала.
-Аз и в този момент не го виждам.
-Точно под мишницата. – Ив се наведе по-ниско, с микроочилата, и прокара пръст по фигурата, от горе надолу и от ляво надясно. – Около два и половина на ширина и дължина. Изрисувано като скъпа татуировка. Вътре има букви. Е върху Д.
-Д като Дориан.
-Може би. – Това несъмнено ги повеждаше в друга посока. – Може би въпреки всичко е озлобена държанка или ухажор, нещастно влюбен или някой някогашен. Преди или след гибелта е направено – зачуди се тя. – Подпис или изказване? В тази част е вложено най-голямо усърдие. Убиецът е посветил време и старания да го издълбае.
-Маккуин дълбаеше номера върху жертвите си – спомни си Пийбоди, – с цел да покаже на ченгетата какъв брой е умъртвил. Може би това Е е автограф и когато Е избере жертвата, построява някаква извратена, илюзорна връзка. И защото извратените, илюзорни връзки в никакъв случай не свършват добре, килърът го халосва, завързва и запушва устата му, изтезава го, убива го и след това издълбава сърцето със своя инициал над този на жертвата.
Ив кимна. Добра доктрина. Стабилна и разумна.
-Възможно е.
-Може би това не е първата извратена, илюзорна връзка на Е.
-И това е допустимо. – Тя се изправи и смъкна микроочилата. – Ще създадем информация в Международния информативен център. Ще потърсим сходни закононарушения. А в този момент да тръгваме към дома на жертвата. Може би ще открием кой от познатите му стартира с буквата Е.
-Майка му живее в същата постройка – сподели Пийбоди, когато Ив даде знак на един от служителите на реда в края на уличката.
-Е, това ще ни спести време. Първо ще огледаме жилището, след това ще й съобщим скръбната новина.
-И тя работи в оркестъра. Свири на бебешко виолончело.
-Има и бебешки?
-Просто смешка. Първа цигулка е. Така че, ха-ха, бебешко виолончело.
-Все едно съм се засмяла. Живее в същата постройка, работи на същото място… Може би познава някого от познатите му с инициал Е. И знае нещо за взаимоотношенията му с сътрудниците и любовните му връзки.
Ив се обърна и организира къс диалог с служителя на реда.
Местопрестъплението към този момент беше оградено с лента и към този момент нямаха очевидци, които да разпитат, тъй като трупът бе открит от патрулиращи андроиди. Затова Ив се качи в колата си и с неописуемо облекчение даде гласова команда за увеличаване на парното до дъно.
С още по-неописуемо облекчение смъкна шапката със снежинката.
-Ау. Отива ти. Много си сладка.
-Ако желаех да съм сладка, нямаше да стана ченге. – Ив прокара пръсти през късата си разрошена кестенява коса. – Адреса, Пийбоди.
-„ Западна седемдесет и първа “, сред „ Амстердам “ и „ Кълъмбъс “.
-Доста надалеч от мястото, където се е озовал.
По пръстите й запълзяха иглички, до момента в който се стоплят.
Едно от нещата, които се бе научила да употребява във високотехнологичната, преднамерено скромна на тип кола, която брачният партньор й бе поръчал особено за нея, беше кафето от вградената автоматизирана готварска печка.
Точно в този миг би умъртвила за едно същинско кафе.
-Компютър, включи автоготвача – стартира Ив.
-Урааа!
-Млъкни, Пийбоди, или за теб няма да има.
Автоготвач включен. Какво желаете, лейтенант Ив Далас?
-Едно чисто кафе, едно обикновено, и двете в рециклируеми чаши.
Момент, апелирам. Желаете ли сервиране на предната седалка?
-Да, да, да, желаем.
-Не знаех, че прави това – обади се Пийбоди. – Мислех, че може единствено на задната… О!
Поръчката е изпълнена, заяви компютърът, когато две картонени чаши се появиха отдолу под таблото.
-Това в действителност е върхът.
-Пий го, до момента в който не е изстинало.
Ив сграбчи чашата с черно капаче и остави другата, с кремаво, за Пийбоди.
Кафето беше горещо, мощно и идеално.
-Обожавам тази кола – сподели Пийбоди, до момента в който придържаше чашата си с две ръце.
-Не свиквай със сервирането на кафе. Може би ще си поръчаме отново идващия път, когато още няма пет сутринта, на открито е минус три градуса и духа шибан вятър – кой знае. Иначе не помни.
Пийбоди единствено се усмихна и отпи първата божествена глътка.
-Обожавам тази кола – повтори тя.
п редставя
ОТДАДЕНИ В СМЪРТТА
от Нора Робъртс
Обем 376 стр.
цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2183-3
Превод Валентина Атанасова – Арнаудова
Нова книга от поредицата „ В гибелта “
Очаквайте на 8 август!
За книгата
Ела-Лу и Дарил отпътуват да си търсят щастието в Ню Йорк. По пътя обаче колата им се скапва и Ела-Лу примамва един мъж да спре, с цел да й окаже помощ. Те желаят да му откраднат колата, само че несъзнателно го убиват. Отнемането на човешки живот отключва неподозирана свирепост у тях и ги кара да се усещат всемогъщи.
Но когато навлизат в територията на лейтенант Ив Далас, е единствено въпрос на време да бъдат спрени. Поредната им жертва е виолончелистът Дориан Купър, малтретиран дни преди да бъде погубен, а в сърцето му са издълбани буквите Д и Е. В началото измежду обвинените са ревностни някогашни негови приятелки. Когато обаче заместник-шериф Уил Банър, разследвал подобен случай в Арканзас, споделя съмненията си с Ив, тя осъзнава, че си има работа със серийни убийци. Но даже и не допуска, че жертвите им са близо трийсет, а апетитът на смъртоносния тандем нараства с всяка последваща.
Дали Ив и екипът й ще съумеят да заловят убийците, преди да са лишили следващите почтени животи?
За създателя
Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо учебно заведение и се омъжва на деветнайсет години за ученическата си обич. Двамата се откриват в Мериленд в къща, която авторката населява и до през днешния ден.
След раждането на синовете си остава у дома и се захваща с най-различни неща, до момента в който не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и отводи се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година.
През 2007 година списание „ Таймс “ дефинира Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни персони в света. През последните 30 години приблизително на всяка минута се продават към 27 книги на Нора Робъртс. Романите й се разгласяват в над 34 страни.
Сред най-популярните й поредици са „ В гибелта “, „ Хотелът “, „ Сватбена организация “, „ Сърцето на дракона “ и други
Откъс
Ив Далас беше ченге и разследваше убийства. Така че в този момент, до момента в който другите хора спяха в непрогледния мрак час преди зазоряване, тя стоеше приклекнала до мъртвец, със запечатващ спрей на голите ръце и концентрирано присвити кафяви очи.
-Някой те е умъртвил постепенно и трудно, а, Дориан?
-Адресът му е в Горен Уест Сайд, Далас. – Детектив Пийбоди, загърната в розово палто, се приближи, потропвайки с розовите си ботуши с пухчета, и с лице, съвсем прикрито в увития на голям брой катове цветен шал. Тя изрецитира информацията от джобния си компютър на партньорката си: – Възраст: трийсет и осем, неженен, самостоятелен. От Метрополитън опера. Първи виолончелист.
-Каква работа има един виолончелист от Горен Уест Сайд на Алеята на механиците? Не е погубен тук. Има прекалено много кръв по найлона, по него самия – размазана е на всички места. По китките и глезените му има следи, че е бил вързан. Явно се е съпротивлявал, тъй като има синини и охлузвания. Изглеждат най-малко от няколко дни. Може би повече. Морис ще удостовери.
-Множество прорезни и прободни рани, изгаряния, синини. – Пийбоди огледа натрупа. Очите й бяха по-тъмни от тези на Ив, наситенокафяви. – Много от тях са повърхностни, но…
-Но доста други не са. Бил е вързан, със запушена уста… по крайчеца на устните му има разкъсвания и охлузвания, бил е малтретиран с часове. Може би ден-два, до момента в който на някого му е било занимателно. И накрая… разрезът в корема го е довършил. Но е минало време, до момента в който кръвта му изтече. Дълго се е мъчил. – Ив извади устройството си и откри часа на гибелта. – Мъките му са свършили нощес, в двайсет и два и двайсет.
-Далас, има го в листата на изчезналите лица. Добавен е тази заран. Майка му е подала сигнала. А… добре. Не отишъл на работа предходната вечер, не отговарял на линка, пропуснал занимание през вчерашния ден следобед… преподавал в „ Джулиард “ и не се явил за концерт нощес.
-Значи, към два дни. Свържи се с индивида, който е приел сигнала за изчезнало лице, и поискай цялостен отчет. Ще уведомим околните.
Ив се залюля на пети и огледа лицето на жертвата. На фотографията от персоналната карта изглеждаше прелъстителен мъж с тъмнозелени очи, шеговит взор и дълга руса коса. Скулесто лице, плътни устни.
Убиецът беше отрязал кичури и части от скалпа и беше оставил единствено тънки снопчета коса и грозни рани. По бузите на жертвата се виждаха дребни кръгли изгаряния, като черни трапчинки. Паяжини от червени жилки изпъкваха върху бялото на очите му. Но най-вече сила и креативен старания бяха отдадени на тялото. Ив знаеше, че Морис, основният съдебномедицински специалист, ще открие голям брой счупени кости и повредени органи.
-Някои от тези изгаряния са дребни и с ясни контури – видя тя. – Може би е употребен инструмент. Но виждаш ли тук, на опакото на ръцете му? По-големи и неоформени. Някой е гасил цигари – билкови, джойнт или кой знае какви. Виолончелист. Виолончелото наподобява на цигулка, нали?
-Всъщност… – Пийбоди очерта огромна фигура във въздуха и имитира свирене с лък. – Да, огромна, дебела цигулка. Трябват ти ръце, с цел да свириш на нея. Неговите са изгорени, счупени са му четири пръста на лявата ръка, а дясната е смазана с тежък предмет. Може би е нещо персонално. Убиецът е окастрил косата му, това несъмнено е персонално. Да го остави гол – също е персонално.
Ив повдигна едната ръка на мъжа и благодарение на фенерчето си огледа деликатно ноктите.
-Не виждам никаква кожа тук и нищо, което да наподобява като рани при самоотбрана. – Премести се до главата, повдигна я деликатно и опипа черепа. – Има огромна цицина тук откъм гърба.
-Спречква се… словесно, имам поради – рече Пийбоди. – С някого, който е познавал: обръща се с тил към него и килърът го халосва. Толкова е злобен, че го връзва, запушва устата му и стартира да го изтезава.
-Това не е от завист. – Ив поклати глава и най-накрая се изправи. Вятърът сграбчи дългия й кожен шлифер, развя го и го прилепи към краката й. – Озлобеният човек не работи толкоз търпеливо и усърдно. Помниш ли Младоженеца?
-Никога няма да го не помни. Никога – сподели Пийбоди.
-За него измъчването беше цяла просвета. Такъв беше стилът му на работа. Тук наподобява по-скоро на игра – отвърна Ив.
-Игра?
-Когато са вбесени, нормално работят, без да мислят, по-скоро биха излели гнева си върху лицето, изключително в случай че е по отношение на нещо персонално.
А в този случай, намерения си Ив, лицето бе минимум наранено, като че ли килърът е желал да го резервира релативно невредимо.
За да могат да видят жертвата? Да остане различим?
-Когато някой е разгневен, не изтезава по този начин с дни – добави тя. – Може да изпадне в лудост. Но отново бих очаквала да видя повече следи от физически контакт, юмруци или подръчни средства. Жертвата е отнесъл няколко удара в слабините, само че не толкоз мощни, колкото би получил от ядосан другар или ухажор. Но въпреки всичко ще проверим и тази версия.
Ив направи няколко крачки, надникна в уличката към „ Мадисън “, обърна се и погледна на север към „ Хенри “.
-Може би причинителят е имал транспо и е кацнал на „ Мадисън “. Мястото, където се е отървал от натрупа, е наоколо. Жертвата е… какъв брой беше, метър и седемдесет и пет, седемдесет и седем кг. Криминалистите ще ревизират дали найлонът с натрупа е бил довлечен по улицата, само че не наподобява да е било по този начин. Трудно е да сме сигурни на тази светлина, само че с цел да го влачи или носи, килърът би трябвало да е бил много крепък. Или да е имал асистент. Ще разпитаме из региона и ще забележим дали това ще докара до нещо. – Тя подвигна очи и огледа тъмните прозорци. – Посред нощ, измежду зима. Студ, дърво и тухла се пука.
-Дърво и камък.
-Какво? Няма значение – бързо сподели тя. – И в двата случая няма смисъл. Като си помисля, че преди двайсет и четири часа лежах с разголени цици на слънце.
-Изкарала си си ужасно, нали?
-Не беше зле.
Синьо небе, сини води, бели пясъци и Рурк. Не, по никакъв начин не беше зле.
Но свърши.
-Да повикаме криминалистите, патолога и няколко служители на реда да стоят до натрупа. – Ив погледна часовника си. – Първо ще отскочим до жилището на жертвата. Няма смисъл да будим майка му в този час, с цел да й съобщим, че е мъртъв.
Тя придърпа смешната шапка върху премръзналите си уши и изпусна фенерчето. Когато се наведе да го вдигне, погледът й се плъзна към края на лъча.
-Почакай. Това… Пийбоди, микроочилата.
-Видя ли нещо?
-Ще разберем, когато погледна по-добре с очилата.
Беше коленичила до тялото. Повдигна лявата ръка малко повече.
-Мамка му, за малко да го пропусна!
-Какво да пропуснеш?
Пийбоди издърпа микроскопските очила от чантата с такъми на Ив, подаде й ги и опита да се приближи, с цел да види какво осветява фенерчето.
-Това е сърце. Толкова доста кръв и синини, че едвам не го пропуснах. Морис ще го види незабавно щом постави жертвата на масата си, само че на тази светлина не го бях забелязала.
-Аз и в този момент не го виждам.
-Точно под мишницата. – Ив се наведе по-ниско, с микроочилата, и прокара пръст по фигурата, от горе надолу и от ляво надясно. – Около два и половина на ширина и дължина. Изрисувано като скъпа татуировка. Вътре има букви. Е върху Д.
-Д като Дориан.
-Може би. – Това несъмнено ги повеждаше в друга посока. – Може би въпреки всичко е озлобена държанка или ухажор, нещастно влюбен или някой някогашен. Преди или след гибелта е направено – зачуди се тя. – Подпис или изказване? В тази част е вложено най-голямо усърдие. Убиецът е посветил време и старания да го издълбае.
-Маккуин дълбаеше номера върху жертвите си – спомни си Пийбоди, – с цел да покаже на ченгетата какъв брой е умъртвил. Може би това Е е автограф и когато Е избере жертвата, построява някаква извратена, илюзорна връзка. И защото извратените, илюзорни връзки в никакъв случай не свършват добре, килърът го халосва, завързва и запушва устата му, изтезава го, убива го и след това издълбава сърцето със своя инициал над този на жертвата.
Ив кимна. Добра доктрина. Стабилна и разумна.
-Възможно е.
-Може би това не е първата извратена, илюзорна връзка на Е.
-И това е допустимо. – Тя се изправи и смъкна микроочилата. – Ще създадем информация в Международния информативен център. Ще потърсим сходни закононарушения. А в този момент да тръгваме към дома на жертвата. Може би ще открием кой от познатите му стартира с буквата Е.
-Майка му живее в същата постройка – сподели Пийбоди, когато Ив даде знак на един от служителите на реда в края на уличката.
-Е, това ще ни спести време. Първо ще огледаме жилището, след това ще й съобщим скръбната новина.
-И тя работи в оркестъра. Свири на бебешко виолончело.
-Има и бебешки?
-Просто смешка. Първа цигулка е. Така че, ха-ха, бебешко виолончело.
-Все едно съм се засмяла. Живее в същата постройка, работи на същото място… Може би познава някого от познатите му с инициал Е. И знае нещо за взаимоотношенията му с сътрудниците и любовните му връзки.
Ив се обърна и организира къс диалог с служителя на реда.
Местопрестъплението към този момент беше оградено с лента и към този момент нямаха очевидци, които да разпитат, тъй като трупът бе открит от патрулиращи андроиди. Затова Ив се качи в колата си и с неописуемо облекчение даде гласова команда за увеличаване на парното до дъно.
С още по-неописуемо облекчение смъкна шапката със снежинката.
-Ау. Отива ти. Много си сладка.
-Ако желаех да съм сладка, нямаше да стана ченге. – Ив прокара пръсти през късата си разрошена кестенява коса. – Адреса, Пийбоди.
-„ Западна седемдесет и първа “, сред „ Амстердам “ и „ Кълъмбъс “.
-Доста надалеч от мястото, където се е озовал.
По пръстите й запълзяха иглички, до момента в който се стоплят.
Едно от нещата, които се бе научила да употребява във високотехнологичната, преднамерено скромна на тип кола, която брачният партньор й бе поръчал особено за нея, беше кафето от вградената автоматизирана готварска печка.
Точно в този миг би умъртвила за едно същинско кафе.
-Компютър, включи автоготвача – стартира Ив.
-Урааа!
-Млъкни, Пийбоди, или за теб няма да има.
Автоготвач включен. Какво желаете, лейтенант Ив Далас?
-Едно чисто кафе, едно обикновено, и двете в рециклируеми чаши.
Момент, апелирам. Желаете ли сервиране на предната седалка?
-Да, да, да, желаем.
-Не знаех, че прави това – обади се Пийбоди. – Мислех, че може единствено на задната… О!
Поръчката е изпълнена, заяви компютърът, когато две картонени чаши се появиха отдолу под таблото.
-Това в действителност е върхът.
-Пий го, до момента в който не е изстинало.
Ив сграбчи чашата с черно капаче и остави другата, с кремаво, за Пийбоди.
Кафето беше горещо, мощно и идеално.
-Обожавам тази кола – сподели Пийбоди, до момента в който придържаше чашата си с две ръце.
-Не свиквай със сервирането на кафе. Може би ще си поръчаме отново идващия път, когато още няма пет сутринта, на открито е минус три градуса и духа шибан вятър – кой знае. Иначе не помни.
Пийбоди единствено се усмихна и отпи първата божествена глътка.
-Обожавам тази кола – повтори тя.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ